И светлината в мрака свети.

​В православното предание темата за мрака и светлината не е просто поетична метафора, а самата същност на нашия духовен живот. Както физическата тъмнина няма собствено битие и е просто отсъствие на светлина, така и духовният мрак – страхът, унинието и грехът – е единствено липса на Бога. ​ Когато се намираме в житейски бури, нощта около нас може да изглежда непрогледна, а ориентирите – изгубени. Но Православната църква винаги ни изправя пред очите на Източника на живота, Който казва: „Аз съм Светлината на света; който Ме последва, той няма да ходи в мрака“ (Йоан 8:12). Христос слезе в най-дълбокия мрак на човешкото съществуване и в самата преизподня, но тъмнината не можа да Го погълне. Напротив, Неговото Възкресение освети целия космос и превърна нощта в тържество. ​ За да победи светлината и в нашия личен живот, ние сме призвани да отворим душите си чрез покаянието, молитвата и делата на милосърдие. Всеки път, когато прощаваме и обичаме, ние разпръскваме тъмнината около себе си. Мракът няма власт над онзи, който е прегърнал Христа. Дори в най-глухата нощ арките на вярата ни напомнят, че зората на Божието Царство неизменно предстои, а Неговата светлина е вечна и непобедима.