Проповед в деня на Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. 2026г.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Днес Светата Православна Църква събира своите чеда в молитвено тихично тържество, за да почете успението на онзи, когото сам Спасителят нарече „ученика, когото Иисус обичаше“ – свети апостол и евангелист Йоан Богослов. В този светъл ден ние не изпадаме в скръб, защото за праведника смъртта не е край, а преход от преходното към вечното, среща с Божествения Учител, Когото той възлюби от цялото си сърце.

Свети Йоан остава в историята на спасителния Божи план като тайнозрител на Божествената любов. Той бе най-младият сред апостолите, но по дух се извиши до самата висота на Пресветата Троица, заради което Църквата достойно го озаглави с високото и рядко звание „Богослов“. Тъкмо той бе сред онези трима избрани ученици, които видяха нетварната Таворска светлина при Преображението на Господа, той бе и този, който на Тайната вечеря облегна глава на гърдите на Христа и пи непосредствено от извора на Жизнодателя.

Когато останалите апостоли се разбягаха от страх при ареста на Спасителя, свети Йоан остана докрай. Той последва своя Учител по кървавия път към Голгота и застана до самия Кръст. Заради тази неизменна вярност и чистота, Господ Иисус Христос му повери най-ценното на земята – Своята Пречиста Майка, света Богородица. От онзи момент свети Йоан я прие в своя дом и с дивна синовна любов се грижеше за нея до нейното славно Успение.

Каноничното предание на Светата Църква ни припомня, че светото Евангелие от Йоана се отличава с дълбока духовност и извисеност. Докато останалите евангелисти описват повече земния живот и проповед на Господа, Йоан ни издига до Небесата, започвайки своето Благовестие с вечните думи: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Той ни предаде истината за Божеството на Христа с яснота, която запечата православното догматично съзнание за векове напред.

Но най-великото послание, което апостол Йоан ни даде, е събрано в една-единствена думичка, която той непрестанно повтаряше – любов. Сам той пише в своето първо съборно послание, че „Бог е любов, и който пребивава в любовта, пребивава в Бога, и Бог – в него“. В края на своя земен път, достигнал до дълбока старост на остров Патмос и в Ефес, когато вече нямал сили да държи дълги проповеди, той повтарял на своите ученици само тези думи: „Дечица, обичайте се един друг“. А когато го питали защо повтаря само това, той отговарял, че това е Господня заповед и ако само нея изпълним, то е достатъчно за нашето спасение.

Успението на свети апостол Йоан Богослов е също така тайнствено и чудно, както и целият му живот. Чувствайки своя кончина, той излезе с учениците си извън Ефес, заповяда им да изкопаят гроб във формата на кръст и легна в него, предавайки духа си на Бога. Когато по-късно християните отвориха гроба, те не намериха тялото му – Господ го бе взел при Себе си, о оставяйки ни само спомена за неговата благодат и обещанието за вечен живот.

Братя и сестри,

Нека днес, стоейки в храма и почитайки паметта на този велик апостол, да си зададем въпроса: има ли в нашите сърца поне искрица от онази любов, с която той обичаше Христа и ближните? В днешния свят, изпълнен с разделения, гордост и студенина, думите на апостола на любовта отекват с още по-голяма сила. Нека изпросим по неговите молитви от Господа Бога духовно просветление, чистота на сърцето и истинска, нелицемерна любов към нашите братя и сестри. По молитвите на светия апостол и евангелист Йоан Богослов, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй и спаси нас. Амин.